Мигът, в който преди 50 години Нийл Армстронг стъпи на повърхността на Луната, изпълни целия свят с благоговение, гордост и възхищение. В този вестник се изказа твърдението, че „от днес нататък човек може да отиде навсякъде във вселената, където пожелае духът му и докъдето се простира изобретателността му, и че в близко бъдеще човечеството несъмнено ще стигне до други планети“. Уви, не стана така. Кацането на Луната беше отклонение от целта – замисъл, осъществен не като самоцел, а като средство, което да засвидетелства изключителните възможности на Америка. Това твърдение, веднъж изказано, не се нуждаеше от повторно огласяване, защото досега едва 571 души са били в орбита, а от 1972 г. насам никой не е дръзвал да полети в космоса на разстояние, по-голямо от това между градовете Де Мойн и Чикаго.

Следващите 50 години ще изглеждат по съвсем различен начин. Намаляващите разходи, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и едно ново поколение предприемачи създават добри перспективи за раждането на дръзновена епоха на разработване на космическото пространство. Тя със сигурност ще донесе със себе си развитие на туризма за богатите, както и по-добри съобщителни мрежи за всички; в дългосрочен план е възможно тя да е свързана с експлоатиране на полезни изкопаеми и дори до развитие на обществения космически транспорт. Космическото пространство ще се превърне по-скоро в продължение на Земята – арена на действия на предприятия и частни лица, а не само на правителства. За да се осъществят тези добри перспективи обаче, светът трябва да създаде система от закони, чрез която да се управляват небесните простори както в мирно време, така и – ако се наложи – във време на война.

Досега разработването на космическото пространство беше съсредоточено върху обезпечаването на дейности, извършвани в пространството под него – предимно сателитни комуникации за радио- и телевизионно разпръскване, както и навигация. Две неща се променят сега. Първо, геополитиката дава нов тласък, чрез който човечеството да достигне отвъд „плитчините“ на ниската околоземна орбита. Китай планира да изпрати хора на Луната до 2035 г. Администрацията на президента Доналд Тръмп иска до 2024 г. американците отново да стъпят там. Намаляващите разходи правят тази показност по-достъпна във финансово отношение, отколкото преди. „Аполо“ струваше стотици милиарди долари (в днешни пари). Днес цената на билета за космоса е десетки милиарди.

[ … ]

Погрешно е да се рекламира космическото пространство като идеализиран вариант на Дивия запад – погранична зона на безвластието, в която човечеството ще съумее да захвърли оковите си и преоткрие съдбините си. За да се осъществят добрите перспективи пред космическото пространство, е необходимо управление. Това като че ли е трудна задача, и то във време, когато светът не може да стигне до съгласие дори относно правилата, свързани с наземната търговия на стоманена арматура и соя. Без него обаче възможностите, простиращи се във всичко отвъд земното кълбо, ще трябва да почакат в най-добрия случай още 50 години, за да бъдат реализирани. В най-лошия случай космическото пространство може да увеличи проблемите на планетата Земя.

Онзи паметен момент преди 50 години, когато Нийл Армстронг стъпи на Луната, предизвика вълна от възхищение, гордост и почуда в цял свят. Тогава един вестник заяви, че „от този момент нататък, човек може да достигне до всяко кътче на вселената, до което си науми и до което може да го отведе находчивостта му... вече е сигурно, че не след дълго хората ще покорят и планетите.“ Да, ама не. Кацането на Луната се оказа еднократно чудо, постигната висота, но не като самоцел, а като средство Америка да изтъкне своите изключителни възможности. И след като това вече беше изяснено, не беше нужно тя да се доказва повече. Досега в орбита са изпратени едва 571 души, като от 1972 г. насам никой не е стигнал кой знае колко по-далече в космоса.

Картината през следващите 50 години ще бъде доста по-различна. Падащите цени, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и предприемачите от ново поколение ни обещават една ера на решително развитие на космическите технологии. Със сигурност това ще включва туристически пътувания за тузарите и по-добри съобщителни мрежи за всички. В дългосрочен план това може да означава експлоатация на находища на минерали и дори масов транспорт. Космосът все повече ще се превръща в продължение на Земята – в поле за изява не само на правителствата, а и на фирми и частни лица. За да се изпълни това обещание обаче, светът трябва да създаде система от закони, които да регламентират небесното пространство – както в мирни времена, така и при война, ако се стигне до такава.

До този момент, развитието на космическите технологии наблягаше на улесняването на живота тук долу, като включваше предимно спътникови съобщителни системи, необходими за радио- и телевизионно излъчване и навигация. Сега обаче две неща са различни. Първо, геополитиката дава нов тласък за изпращане на хора отвъд ниската околоземна орбита. Китай планира да изпрати хора на Луната до 2035 г. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп възнамерява отново да изпрати американци там до 2024 г. Благодарение на по-ниските разходи, тази демонстрация на мощ е още по-достъпна от преди. Аполо струваше стотици милиарди долари (изчислено спрямо настоящата стойност на парите). Сега цената на билета до Луната възлиза на няколко десетки милиарда.

[ … ]

Погрешно е космосът да се представя като романтична версия на Дивия Запад, като една неподчиняваща се на закони граница, отвъд която човечеството може да захвърли оковите си и да преоткрие съдбата си. Необходими са регламентирани правила за управление, за да може космосът да изпълни обещанията си. Това обаче изглежда трудно постижимо във времена, в които светът е неспособен да се споразумее относно правилата за търговия със стоманени тръби и соя на Земята. Без тази стъпка обаче целият потенциал, който се разкрива отвъд границите на Земята, ще трябва да почака в най-добрия случай още 50 години, преди да бъде реализиран. В най-лошия случай космосът ще добави още проблеми към тези, които Земята вече има.

Мигът, в който преди 50 години Нийл Армстронг направи първи крачки по лунната повърхност, вдъхна на света страхопочитание и гордост по повод случилото се чудо. Вестниците тръбяха, че „от днешния ден нататък човекът може да достигне до всяко кътче на вселената, до което разумът му пожелае, до което се простират фантазиите му… до други планети, по-скоро рано, отколкото късно. Сега е сигурно, че човекът ще достигне и дотам“. Но не. Кацането на Луната беше изолиран случай – това беше постигната цел, но не и крайна цел. Това просто беше средството, с което светът получи сигнал за невероятните възможности на Америка. Веднъж поставена, тази убедителна поанта не се нуждаеше от допълнителни щрихи. Едва 571 души са излизали в орбиталното пространство, а от 1972 година не е имало човек, който да е излитал в космоса на по-далечно разстояние от това, делящо Де Мойн [бел. пр. столицата на Айова, САЩ] от Чикаго.

Идните 50 години вещаят съвсем различна картина. Все по-ниските цени, новите технологии, китайските и индийските амбиции и едно ново поколение предприемачи обещават нова ера в разработването на космическото пространство. Почти със сигурност тя ще включва туризъм за богатите и по-добри съобщителни мрежи за всички; в дългосрочен план може да включва експлоатация на минерални залежи и дори масов транспорт. Космосът все повече ще се превръща в допълващия Земята елемент – арена за фирми и частни лица, не само на правителства. За да се изпълни това обещание обаче светът трябва да създаде система от закони, уреждащи небесата както в мирно време, така и, стигне ли се до това, във времена на война.

Засега разработването на космическото пространство се концентрира върху улесняването на дейностите там долу на Земята – пуснати са сателитни съобщения за навигация и радио- и телевизионно разпространение. Сега две неща се променят. На първо място, геополитиката подготвя нов щурм по изпращането на хора отвъд „плитчините“ на ниската земна орбита. Китай планира да изпрати хора на Луната до 2035 година. Администрацията на президента Доналд Тръмп желае американците да се върнат там до 2024 година. На фона на понижаващите се цени тази демонстрация на възможности е по-финансово достъпна откогато и да било. Аполо беше проект на стойност стотици милиарди долари (по днешни цени). Сега десетки милиарди е цената на билета.

[ … ]

Грешно е космосът да се представя в романтичните краски на Дивия запад – като анархичния безпредел, където човечеството може да свали оковите и да преначертае своята съдба. За да отговори космосът на големите очаквания е нужно управление. В период, в който светът не може да постигне консенсус по повод правилата за земната търговия със стоманени пръти и соеви зърна, това може да изглежда като прекалено сериозно предизвикателство. Без него обаче потенциалът на намиращото се извън пределите на Земята в най-добрия случай ще остане неразработен поне още 50 години. В най-лошия случай може да добави нови проблеми към вече съществуващите на Земята.

Мигът, когато преди 50 години Нийл Армстронг стъпи на лунната повърхност, възбуди благоговение, гордост и почуда по целия свят. Вестникът отстоява, че „от сега нататък човечеството може да отиде навсякъде във вселената, където пожелае разумът му, а изобретателността му сътвори... то със сигурност ще стигне до планетите по-скоро, отколкото по-късно.“ Да, ама не. Кацането на Луната представлява отклонение – цел, постигната не като цел сама по себе си, а като средство за изтъкване на необичайните възможности на САЩ. Веднъж заявена, такава позиция не изисква да бъде повтаряна. Едва 571 души са били в орбита, а от 1972 година никой не е посмял да отиде по-надалеч в космоса отколкото е разстоянието от Де Мойн до Чикаго [534 км].

Следващите 50 години ще изглеждат много различно. Снижаващите се разходи, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и новото поколение предприемачи ясно очертават ера на проучване на космоса. Почти сигурно е, че тази ера ще включва туризъм за богатите и по-добри комуникационни мрежи за всички ни, а в дългосрочен план може да прибави използване на минерали и дори масов транспорт. Космосът все повече ще прилича на продължение на Земята: арена за фирмите и физическите лица, не само за правителствата. Но, за да стане това, нужно е да се създаде система от закони, която да урежда взаимоотношенията във вселената – и в мирно време, и по време на война, ако се стигне до това.

Разработването на космоса досега се фокусира върху улесняване на дейностите на Земята – основно спътниковите комуникации за предаване на сигнали и за навигация. В момента се променят две неща. Първо, геополитиката наново подстрекава да се изпращат хора отвъд ниската орбита на Земята. Китай планира пилотирана мисия до Луната до 2035-та година. Администрацията на президента Тръмп иска американците да се върнат там до 2024-та година. Снижаващите се разходи правят това перчене по-достъпно отколкото по-рано. „Аполо“ струва стотици милиарди долара (по настояща стойност на парите). Цената на билета сега е десетки милиарда.

[…]

Грешка е космосът да се представя като романтичния Див запад – анархичната граница, където човечеството може да отхвърли своите окови и да преоткрие съдбата си. За да изпълни космосът своето обещание, трябва система на управление. Във време, когато светът не може да се договори за търговски правила на Земята относно стоманата и соята, това може да изглежда голямо очакване. Но, без система на управление потенциалът на всичко, което е отвъд Земята, в най-добрия случай ще почака още 50 години, за да се осъществи. В най-лошия случай космосът може да добави проблеми към тези на Земята.

Мигът преди 50 години, в който Нийл Армстронг положи крак върху повърхността на Луната, разпали благоговение, гордост и почуда из целия свят. Този вестник заяви, че „от днес нататък, човек може да отиде навсякъде из Вселената - където духът му пожелае, там неговата находчивост ще го отведе... Вече е сигурно, че човек ще достигне планетите, и то не в далечното, а в обозримото бъдеще." Но не би. Кацането на Луната се оказа изключение, мисия, осъществена не като самостоятелна цел, а като средство да демонстрира изключителните способности на Америка. Веднъж заявено, това превъзходство нямаше нужда от повторение. Само 571 души са излизали в орбита, а от 1972 г. насам никой не е стигал по-далеч в Космоса, отколкото е разстоянието между Де Мойн и Чикаго.

Следващите 50 години обаче ще бъдат много различни. Намаляващите цени, новите технологии, амбициите на Китай и Индия и новото поколение предприемачи обещават дръзка епоха на космическо развитие. Тя почти сигурно ще включва туризъм за богатите и по-добри комуникационни мрежи за всички; в дългосрочен план може да предложи добив на минерали и дори масов транспорт. Космосът ще става все повече като разширение на Земята - арена, достъпна за фирми и частни лица, а не само за цели държави. Но за да бъде изпълнено това обещание, светът трябва да създаде система от закони, която да управлява небесата - както в мирни времена, така и във военни, ако се стигне дотам.

Развитието на космическите технологии досега е фокусирано върху улесняването на дейности долу на Земята - предимно под формата на сателитни комуникации за медийно излъчване и навигация. Но сега се променят две важни неща. Първо, геополитиката дава нов тласък за изпращане на хора извън плитчините на ниската околоземна орбита. Китай смята да изпрати човек на Луната до 2035 г. Администрацията на президента Доналд Тръмп иска американците да се върнат там до 2024 г. Падащите цени на начинанието правят тази демонстрация на способности по-достъпна от преди. „Аполо“ струваше стотици милиарди долари (в днешни пари), докато днес цената на билета е десетки милиарди.

[ … ]

Грешка е Космосът да се рекламира като романтизиран Див запад - анархична погранична област, където човечеството може да отхвърли оковите си и да преоткрие своята съдба. За да може Космосът да изпълни своето обещание, е необходимо управление. Във времена, в които светът не може да постигне съгласие по правилата за земна търговия със стоманени греди и соя, това звучи като прекалено голяма амбиция. Но без него потенциалът на всичко, което се намира отвъд нашата Земя, ще трябва да изчака най-малко още 50 години, за да се реализира. В най-лошия случай, Космосът само ще добави към проблемите на Земята.

Стъпването на Нийл Армстронг на Луната преди 50 години предизвика благоговение, гордост и удивление по целия свят. Този вестник твърди, че „от този ден насетне човек може да отиде навсякъде във вселената, където неговият ум, воля и изобретателност го отведат... рано или късно човек със сигурност ще стигне планетите.“ Или не съвсем. Кацането на Луната беше отклонение, цел, постигната не като цел сама по себе си, а като средство за ознаменуване на необикновените способности на Америка. Веднъж постигната, тази цел не изискваше пресъздаване. Едва 571 души са били в орбита; и от 1972 г. насам никой не е прелетял повече от 537 км, колкото е разстоянието между Де Мойн и Чикаго.

Следващите 50 години ще изглеждат много по-различно. По-ниските разходи, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и новото поколение предприемачи обещават смела ера в завладяването на космоса. Тя почти със сигурност ще обхваща туризъм за богатите и по-добри комуникационни мрежи за всички; в дългосрочен план може да включва експлоатация на полезни изкопаеми и дори масов транспорт. Космосът все повече ще заприлича на продължение на Земята – арена за компании и частни лица, не само за правителства. Но за да се изпълни това обещание, светът трябва да създаде система от закони, които да управляват небесата – както в мирно, така и, ако се наложи, във военно време.

Развитието на космоса досега беше насочено към улесняване на дейностите на Земята, главно спътникови комуникации за радио- и телевизионно излъчване и навигация. Сега две неща се променят. Първо, геополитиката подготвя нов опит да изпрати хората отвъд пределите на ниската околоземна орбита. Китай планира да изпрати човек на Луната до 2035. Администрацията на президента Доналд Тръмп иска американците да се върнат там до 2024 г. Спадането на разходите прави тази демонстрация по-достъпна от преди. Аполо струваше стотици милиарди долари (в днешни пари). Сега цената на билета е няколко десетки милиарда.

[ … ]

Изграждането на образ на космоса като един романтизиран Див Запад, като една анархична граница, където човечеството може да отхвърли оковите си и да преоткрие съдбата си, е погрешно. Космосът за да разгърне потенциала си, управление е нужно. Във времена, когато земляните не могат да се споразумеят за правилата за търговия със стомана и соя, това може да бъде сериозен въпрос. Но без него потенциалът на всичко, което се намира извън пределите на Земята, ще изчака още 50 години, за да види бял свят. В най-лошия случай космосът може само да увеличи проблемите на Земята.