ProZ.com translation contests »
Bon voyage: "Stories about travel" » English to Bulgarian » Entry by Yavor Dimitrov


Source text in English

Translation by Yavor Dimitrov (#27566) — Winner

The moment when, 50 years ago, Neil Armstrong planted his foot on the surface of the Moon inspired awe, pride and wonder around the world. This newspaper argued that “man, from this day on, can go wheresoever in the universe his mind wills and his ingenuity contrives…to the planets, sooner rather than later, man is now certain to go.” But no. The Moon landing was an aberration, a goal achieved not as an end in itself but as a means of signalling America’s extraordinary capabilities. That point, once made, required no remaking. Only 571 people have been into orbit; and since 1972 no one has ventured much farther into space than Des Moines is from Chicago.

The next 50 years will look very different. Falling costs, new technologies, Chinese and Indian ambitions, and a new generation of entrepreneurs promise a bold era of space development. It will almost certainly involve tourism for the rich and better communications networks for all; in the long run it might involve mineral exploitation and even mass transportation. Space will become ever more like an extension of Earth—an arena for firms and private individuals, not just governments. But for this promise to be fulfilled the world needs to create a system of laws to govern the heavens—both in peacetime and, should it come to that, in war.

The development of space thus far has been focused on facilitating activity down below—mainly satellite communications for broadcasting and navigation. Now two things are changing. First, geopolitics is stoking a new push to send humans beyond the shallows of low-Earth orbit. China plans to land people on the Moon by 2035. President Donald Trump’s administration wants Americans to be back there by 2024. Falling costs make this showing off more affordable than before. Apollo cost hundreds of billions of dollars (in today’s money). Now tens of billions are the ticket price.

[ … ]

It is a mistake to promote space as a romanticised Wild West, an anarchic frontier where humanity can throw off its fetters and rediscover its destiny. For space to fulfil its promise governance is required. At a time when the world cannot agree on rules for the terrestrial trade of steel bars and soybeans that may seem like a big ask. But without it the potential of all that lies beyond Earth will at best wait another 50 years to be fulfilled. At worst space could add to Earth’s problems.
Мигът, в който преди 50 години Нийл Армстронг стъпи на повърхността на Луната, изпълни целия свят с благоговение, гордост и възхищение. В този вестник се изказа твърдението, че „от днес нататък човек може да отиде навсякъде във вселената, където пожелае духът му и докъдето се простира изобретателността му, и че в близко бъдеще човечеството несъмнено ще стигне до други планети“. Уви, не стана така. Кацането на Луната беше отклонение от целта – замисъл, осъществен не като самоцел, а като средство, което да засвидетелства изключителните възможности на Америка. Това твърдение, веднъж изказано, не се нуждаеше от повторно огласяване, защото досега едва 571 души са били в орбита, а от 1972 г. насам никой не е дръзвал да полети в космоса на разстояние, по-голямо от това между градовете Де Мойн и Чикаго.

Следващите 50 години ще изглеждат по съвсем различен начин. Намаляващите разходи, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и едно ново поколение предприемачи създават добри перспективи за раждането на дръзновена епоха на разработване на космическото пространство. Тя със сигурност ще донесе със себе си развитие на туризма за богатите, както и по-добри съобщителни мрежи за всички; в дългосрочен план е възможно тя да е свързана с експлоатиране на полезни изкопаеми и дори до развитие на обществения космически транспорт. Космическото пространство ще се превърне по-скоро в продължение на Земята – арена на действия на предприятия и частни лица, а не само на правителства. За да се осъществят тези добри перспективи обаче, светът трябва да създаде система от закони, чрез която да се управляват небесните простори както в мирно време, така и – ако се наложи – във време на война.

Досега разработването на космическото пространство беше съсредоточено върху обезпечаването на дейности, извършвани в пространството под него – предимно сателитни комуникации за радио- и телевизионно разпръскване, както и навигация. Две неща се променят сега. Първо, геополитиката дава нов тласък, чрез който човечеството да достигне отвъд „плитчините“ на ниската околоземна орбита. Китай планира да изпрати хора на Луната до 2035 г. Администрацията на президента Доналд Тръмп иска до 2024 г. американците отново да стъпят там. Намаляващите разходи правят тази показност по-достъпна във финансово отношение, отколкото преди. „Аполо“ струваше стотици милиарди долари (в днешни пари). Днес цената на билета за космоса е десетки милиарди.

[ … ]

Погрешно е да се рекламира космическото пространство като идеализиран вариант на Дивия запад – погранична зона на безвластието, в която човечеството ще съумее да захвърли оковите си и преоткрие съдбините си. За да се осъществят добрите перспективи пред космическото пространство, е необходимо управление. Това като че ли е трудна задача, и то във време, когато светът не може да стигне до съгласие дори относно правилата, свързани с наземната търговия на стоманена арматура и соя. Без него обаче възможностите, простиращи се във всичко отвъд земното кълбо, ще трябва да почакат в най-добрия случай още 50 години, за да бъдат реализирани. В най-лошия случай космическото пространство може да увеличи проблемите на планетата Земя.


Discuss this entry