Over the course of many years, without making any great fuss about it, the authorities in New York disabled most of the control buttons that once operated pedestrian-crossing lights in the city. Computerised timers, they had decided, almost always worked better. By 2004, fewer than 750 of 3,250 such buttons remained functional. The city government did not, however, take the disabled buttons away—beckoning countless fingers to futile pressing.
Initially, the buttons survived because of the cost of removing them. But it turned out that even inoperative buttons serve a purpose. Pedestrians who press a button are less likely to cross before the green man appears, says Tal Oron-Gilad of Ben-Gurion University of the Negev, in Israel. Having studied behaviour at crossings, she notes that people more readily obey a system which purports to heed their input.
Inoperative buttons produce placebo effects of this sort because people like an impression of control over systems they are using, says Eytan Adar, an expert on human-computer interaction at the University of Michigan, Ann Arbor. Dr Adar notes that his students commonly design software with a clickable “save” button that has no role other than to reassure those users who are unaware that their keystrokes are saved automatically anyway. Think of it, he says, as a touch of benevolent deception to counter the inherent coldness of the machine world.
That is one view. But, at road crossings at least, placebo buttons may also have a darker side. Ralf Risser, head of FACTUM, a Viennese institute that studies psychological factors in traffic systems, reckons that pedestrians’ awareness of their existence, and consequent resentment at the deception, now outweighs the benefits. | В продължение на много години, без да вдигат много шум, властите в Ню Йорк дезактивираха повечето бутони, които някога управляваха пешеходните светофари в града. Те решиха, че компютъризираните таймери почти винаги работят по-добре. Към 2004 г. работят по-малко от 750 такива бутони – от 3250. Градската управа обаче не изхвърля дезактивираните бутони, които привличат безброй пръсти да ги натискат напразно. Първоначално бутоните оцеляват заради разходите по тяхното отстраняване. Оказва се обаче, че дори неработещите от тях имат предназначение. „По-малко вероятно е пешеходците, които натискат бутон, да тръгнат да пресичат преди зеления сигнал“ – казва Тал Орон-Гилад от университета „Бен–Гурион“ в областта Негев, в Израел. Изследвала поведението при пресичане, тя отбелязва, че хората с по-голяма готовност се подчиняват на система, която изглежда, че изпълнява техните команди. „Неработещите бутони създават плацебо ефект от този тип, защото хората харесват впечатлението, че контролират използваните от тях системи“ – казва Ейтан Адар, експерт по взаимодействието между хората и компютрите към мичиганския университет в Ан Арбър. Д-р Адар отбелязва, че неговите студенти често разработват софтуер с бутон „Запиши“, върху който се кликва и който няма друга роля, освен да успокои онези потребители, които не знаят, че така или иначе натисканите бутони биват запаметени автоматично. „Помислете за това – казва тя – като лека, но доброжелателна заблуда, чиято цел е да се противопостави на присъщата студенина на света на машините.“ Това е един възглед. Но, поне на кръстовищата плацебо бутоните могат да имат и по-тъмна страна. Ралф Рисер, ръководител на FACTUM [„Фактум“] – виенски институт, който изследва психологическите фактори в системите за контрол на уличното движение, смята, че понастоящем информираността на пешеходците за тяхното съществуване и последващото негодувание от заблудата тежат повече от ползите. |