Over the course of many years, without making any great fuss about it, the authorities in New York disabled most of the control buttons that once operated pedestrian-crossing lights in the city. Computerised timers, they had decided, almost always worked better. By 2004, fewer than 750 of 3,250 such buttons remained functional. The city government did not, however, take the disabled buttons away—beckoning countless fingers to futile pressing.
Initially, the buttons survived because of the cost of removing them. But it turned out that even inoperative buttons serve a purpose. Pedestrians who press a button are less likely to cross before the green man appears, says Tal Oron-Gilad of Ben-Gurion University of the Negev, in Israel. Having studied behaviour at crossings, she notes that people more readily obey a system which purports to heed their input.
Inoperative buttons produce placebo effects of this sort because people like an impression of control over systems they are using, says Eytan Adar, an expert on human-computer interaction at the University of Michigan, Ann Arbor. Dr Adar notes that his students commonly design software with a clickable “save” button that has no role other than to reassure those users who are unaware that their keystrokes are saved automatically anyway. Think of it, he says, as a touch of benevolent deception to counter the inherent coldness of the machine world.
That is one view. But, at road crossings at least, placebo buttons may also have a darker side. Ralf Risser, head of FACTUM, a Viennese institute that studies psychological factors in traffic systems, reckons that pedestrians’ awareness of their existence, and consequent resentment at the deception, now outweighs the benefits. | С течение на годините, без да се вдига излишен шум, властите в Ню Йорк деактивираха повечето от контролните бутони, които някога управляваха светофарите за управление на пешеходни пътеки в града. Те са решили, че компютърните таймери почти винаги са работили по-добре. До 2004 г. по-малко от 750 от 3250 такива бутона са останали да работят. Градското управление обаче не е премахнало неактивните бутони, привличащи безброй пръсти към безсмислено натискане. Първоначално бутоните са останали поради разходите за премахването им. Но се оказва, че дори и неработещите бутони имат определена цел. За пешеходците, които натискат бутона, е по-малко вероятно да преминат, преди да се появи зеленото човече, казва Тал Орон-Гилад от Университета Бен-Гурион в Негев, Израел. След проучване на поведението при пресичане, тя отбелязва, че хората по-лесно се подчиняват на система, чиято цел е да взема под внимание тяхното участие. Неработещите бутони създават плацебо ефекти от този вид, защото хората харесват усещането за контрол над системите, които използват, казва Ейтън Адар, експерт по взаимодействието човек-компютър в Университета на Мичиган в Ан Арбър. Д-р Адар отбелязва, че неговите студенти обикновено разработват софтуер с интерактивен бутон „запиши“, който няма друга роля освен да увери онези потребители, които не знаят, че натискането на клавишите се записва автоматично. Мислете за това, казва той, като за малка доброжелателна измама, за да се компенсира присъщата студенина на машинния свят. Това е една гледна точка. Но при кръстовищата плацебо бутоните могат да бъдат и опасни. Ралф Райзер, ръководител на виенския институт FACTUM, който изучава психологическите фактори в системите за движение, смята, че знанието на пешеходците за тяхното съществуване и последвалото негодувание към измамата, сега надхвърля ползите. |