This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
This person has a SecurePRO™ card. Because this person is not a ProZ.com Plus subscriber, to view his or her SecurePRO™ card you must be a ProZ.com Business member or Plus subscriber.
Принадлежность к компании
This person is not affiliated with any business or Blue Board record at ProZ.com.
Юриспруденция: патенты, товарные знаки, авторские права
Рабочие области:
Нефтепромысловые науки и технологии
Естественные науки (в целом)
Автоматика и робототехника
Механика / Инженерная механика
Телекоммуникации
Бизнес / Коммерция (в целом)
Административное управление, менеджмент
More
Less
Расценки
русский => болгарский - обычная ставка: 0.05 EUR за слово болгарский => русский - обычная ставка: 0.05 EUR за слово английский => болгарский - обычная ставка: 0.05 EUR за слово английский => русский - обычная ставка: 0.05 EUR за слово болгарский => английский - обычная ставка: 0.05 EUR за слово
русский => английский - обычная ставка: 0.05 EUR за слово
русский => болгарский: Культ предков.Сила нашей крови. General field: Общественные науки Detailed field: Эзотерические практики
Текст оригинала - русский Виктория
Райдос
КУЛЬТ ПРЕДКОВ
СИЛА НАШЕЙ КРОВИ
.· ;/ .
•.. :·•" ..,-J'
Санк Петербург
Издательская группа «Весь»
2017
Внутреннее оформление
и дизайн обложки Анны Лейбман
Фотограф Мария Тайкова
Райдос В.
Р18 Культ предков. Сила нашей кви. — СПб.: ИГ «Весь», 2017. — 288 с.
ISBN 978-5-9573-3163-6
«Культ предков» — первая и очень долгожданная книга победительницы 16-го сезона «Битвы экстрасенсов» Виктории Райдос. Автор рассказыва- ет о том, как поступки далёких предков продолжают влиять на нашу судьбу. И отвечает на самый главный вопрос: можно ли изменить то, что в самом буквальном смысле «на роду написано».
Умение учиться на ошибках, совершенствоваться — лежит в основе и биологической эволюции, и духовной. Одним из самых важных человече- ских инструментов, помогающих это делать, является осознанное внима- ние к сюжетам своей судьбы. Это очень важно и по отношению к истории рода: ближайшие предки воздействуют на человека автоматически, и чтобы как-то изменить их влияние, нужно его сначала понять, а влияние дальних предков и ту помощь, которую они могут дать, почти невозможно ощутить и получить без знания об их судьбе и о них самих.
Обычно для того, чтобы правильно действовать, нужно хорошо пони- мать, кто ты такой и где ты находишься. Виктория убеждена: во многом это понимание приходит из знания своего рода, истории своих предков. Та сила, которая веками передаётся от одного поколения — следующему, которая на- ходится в вашей физике и психике, — складывается в определённые сюже- ты, влияющие на саму вашу жизнь.
Если вы научитесь видеть и изменять эти сюжеты — вы научитесь из- менять свою судьбу.
Тематика: Эзотерика / Практическая эзотерика
Все права защищены. Никакая часть данной книги не может быть воспроизведена в какой бы то ни было форме без письменного разрешения владельцев авторских прав.
Ко мне приходят призраки.
Это моя работа — видеть их и слышать. Но и к каждому из ваc они тоже приходят.
Нет ни одного человека, с которым это бы не происходило, ведь все наши ушедшие близ- кие на самом деле с нами рядом. Может быть, они здесь, с вами, — сейчас, когда вы читаете эти строки.
Моя работа — видеть их и слышать и в качестве их доверенного лица передавать людям то, что они хотят передать. Ведь эти
призраки — это те жившие когда-то люди, частицы которых вы носите в своих генах, ваши предки.
И они нуждаются в одной вещи, которую только живые могут им дать, — в памяти.
«Могут дать» — и, вообще-то, должны.
Ведь память — это та дань уважения, которую все мы должны отдать тем, кто привёл нас в эту жизнь.
Тем, кто передал нам наши черты характера, таланты, образцы поведения. Комплекцию, цвет глаз, волос.
Во многом — судьбу.
Они рядом, чтобы дать нам силу. Научить нас справ- ляться с трудностями, уберечь нас от ошибок, помочь нам добиться того, что мы — и они — хотим.
Что происходит, когда мы отталкиваем их помощь? Когда мы думаем, что не было миллионов лет череды жизней и люб- ви тех людей, которые привели к нашему появлению на свет?
В ситуации, когда потомки не могут черпать силу и опыт у предыдущих поколений, у них не остаётся силы для продолжения рода. Такое может происходить по разным причинам. Иногда человек может начать считать себя бо- лее успешным, разумным и образованным, чем его «неграмотные» предки. Иногда предки забываются в результате революций, братоубийственных войн, катастроф. Иногда становится страшно иметь «неправильного» родственника или предка. И о нём «забывают».
Это значит — отрекаются.
Отречение от своих корней — самое вредное, что может сделать живое существо.
Что будет, если отречься от половины (четверти, вось- мушки — а то и от всех) своих генов?
Представьте себе дерево, которое «отреклось» от сво- их корней!
Это общая беда современной цивилизации. Обратив- шись в сторону материальных благ, удовольствий, весе- лья, люди отвернулись от своей истории, а значит — от себя, породив в своей душе огромную жажду. Жажду ПОДЛИННОГО, жажду уверенности в правильности настоя- щей и будущей жизни — своей и своих детей, которая может основываться только на прочном фундаменте.
Мы пытаемся утолить эту жажду бесконечными развле- чениями, путешествиями, экзотическими культурами, други- ми мирами, чужими увлекательными судьбами, страстями, модами, «духовностью».
Но разве для питания живого можно чем-то заменить простую и настоящую воду?
Когда сила, тёкшая в течение миллионов лет от предка к потомку, оказывается невостребованной, наталкивается на преграду — это как запруда на реке. Воды там сколько угодно, но вы —
в пустыне. Ваш сад, который вы возделы- вали, не щадя себя, засыхает. А если давление воды станет слишком сильным и запруду прорвёт — поток будет таким сильным, что вы, скорее всего, просто захлебнётесь.
Ведь эту мучающую современного человека жажду мож- но утолить только материнским молоком, отцовским напут- ствием, бабушкиным благословением, дедушкиным советом.
Силой, которая идёт от почвы, от корней.
Это знание, интуитивно понятное всем живым суще- ствам, которое «человек разумный» рискует игнорировать.
Знать свою родовую систему, то, как человек может черпать силу из своего рода и как правильно себя вести, чтобы связь с родом не прерывалась, а крепла со време- нем, будет полезно любому человеку.
Ведь род может дать не только крепкую семью и хоро- ших детей, но и карьеру, деньги, социальное положение, успешную личную реализацию.
Или, наоборот, род может отнять, разрушить, заставить повторить ошибки предков или заплатить их долги. Иногда бывает трудно удержаться от того, к чему подталкивает нас кровь предков, — особенно когда не осознаёшь, что происходит.
Часто необъяснимые с точки зрения здравого смысла поступки, которые совершает человек, объясня- ются именно задачами, которые ему нужно решить как потомку, и если он не понимает условия этой задачи, то решить её, конечно, оказывается гораздо сложнее, а то и невозможно. Если негативную информацию, записанную в программе рода, не изменить, то она будет влиять на вс
епоследующие поколения. Существует что-то, что человеку просто «написано на роду». Но в каждом роду всегда был кто-то первый.
Род, как и всё живое на Земле, должен меняться, чтобы оставаться живым. И эти изменения должны быть на благо членов рода. В каких условиях находится человек — это во многом зависит от поступков его предков. Но как поступите вы, какой выбор жизни вы сделаете, в какую сторону изме- ните свой род — это зависит только от вас.
При любом политическом строе, при любой экономиче- ской ситуации, в любой культурной среде неизменная истина состоит в том, что вы — чей-то потомок. И — чей-то предок.
Спросите себя, каким предком вы станете для своих по- томков? Будете ли вы тем, кого постараются забыть и кого будут считать причиной всех бед, происходящих в семье; или тем, кого будут благодарить, кем будут гордиться, чьё дело будут продолжать? На кого захотят быть похожими внуки, правнуки? В каких условиях окажутся те, кто идёт за вами?
Но чтобы изменить течение судьбы, нужно очень много сил. И очень много понимания
Сама человеческая жизнь, судьба — отношения с дру- гими людьми, работа, достаток, здоровье — неразрывно связаны с тем неуловимо-человеческим, что называется
«психологией». А психология, в свою очередь, неразрывно связана с семьёй (то есть воспитанием) и всей системой рода вообще (то есть генами).
Неслучайно многие психологические течения, возник- шие в XX веке (например, психоанализ, системно-семейные расстановки, психогенеалогия), основываются именно на связи отдельного человека с его семьёй, его предками, а многие современные психологические техники вплотную
подходят к шаманским практикам. При всей вере в научные исследования и доказательства современный человек не может полностью отбросить отшлифованные веками тра- диции, чтобы его жизнь и жизнь его детей не подверглась искажению, дисгармонизации.
В этой книге будет много отсылок к народным обыча- ям, к разным традиционным культурам. Это не только дань уважения культуре наших предков, но и эффективный ин- струмент. Я склонна доверять опыту, которому уже много тысяч лет. Человек в традиции находился в гармонии с Вселенной, с природой и со своей сущностью, умел черпать силу из внешнего и из внутреннего мира.
Люди, сохранившие связь с природой (в том числе — со своей природой), сохраняют и связь с СИЛОЙ. В тради- ции любой человек регулярно соприкасался с сакраль- ным, обращался к духам своих предков, проводил об- ряды, влияющие на реальность.
Понимать механизм влияния родовой системы на чело- века важно для каждого, и особенно это важно для тех, у кого есть какие-то магические способности или амбиции. В шаманской традиции первое, что нужно сделать, — это наладить отношения с духом предка, потому что он дол- жен стать проводником в мире духов вообще. Да и само изучение, каким образом среди людей циркулирует энергия и как работают силы жизни и смерти, желательно начать с того, что вы можете близко и внимательно наблюдать, то есть с собственной родовой системы. Особенно это важ- но в современной ситуации, когда передача магической традиции во многих случаях была прервана и вокруг царит смешение разных традиций, часто противоречащих друг
другу. В таком случае большая личная сила в соединении с невежеством может привести к
серьёзным ошибкам, прино- сящим вред не только самому человеку, но и его близким, и его
потомкам
Меня зовут Виктория Райдос, и я — жрица культа предков. Я не в силах передать каждому живущему на Земле че-
ловеку то, что духи хотят ему передать.
Но я могу передать всем людям то, что хотят передать нам, всем нам, наши предки. Через эту книгу. Чтобы напо- мнить людям о том, о чём они часто забывают, — что сил у человека всегда достаточно для решения любых, даже самых страшных и, казалось бы, неразрешимых проблем. Нужно просто знать, как найти эти силы, где их черпать.
Настоящую силу можно черпать только внутри себя. Цените ту чудесную силу, которая у вас уже есть.
Ваша сила — в вашей крови.
Крови, которую вы получили от своих предков.
В этой главе я расскажу о том, что же такое культ предков, зачем он нужен и как его соблюдать.
Как ритуалы поминовения выполняли в прошлом и как их нужно выполнять сейчас.
Это — самая большая, самая сложная и самая важная глава.
се мы хотим прожить свою жизнь осмысленно и счастливо. «Построить дом, посадить дерево, вырастить сына». Стать уважае- мым человеком. Реализовать свои способно- сти и таланты. Достичь того, о чём мечтаем. И у каждого из нас есть достаточно энер- гии, чтобы добиться всего и прожить такую
жизнь, какую мы хотим.
Если человек чувствует, что энергии у него не хватает, — обычно это означает, что человек просто не умеет ей воспользоваться. Больше всего энергии мы можем получить от нашего рода. Если в роду было много людей, проживших свои жизни разумно и счастливо, и в нём нет плохой на- следственности, — такой род может считаться особенно почитаемым, ведь он даёт своим потомкам всю ту силу, которая копилась в нём веками. Если вам повезло родиться в таком роду — отнеситесь к этому дару с умом! Помни- те, что вы владеете большой силой, которую вам нужно приумножить и продолжить.
Но что, если род слабый (а это случается, когда в роду есть самоубийцы, нерождённые дети, исключённые члены семьи, проклятые) и не даёт человеку силы, а даже будто бы забирает? Часто в таком случае человек словно не может начать проживать свою собственную судьбу и бесконечно разбирается с родовыми задачами.
Часто родовые проблемы приводят к непонятно отку- да взявшимся сложностям, которые человек не в состоя- нии решить: отсутствию радости жизни, суицидальным мыслям, физическим или психическим болезням, слож- ностям в создании своей собственной семьи (безответ- ной любви, проблемам с супругом и детьми, бесплодию). И если человек вроде бы всё делает правильно, а жизнь всё равно не клеится — это признак того, что проблемы идут у него по роду.
И что же делать тогда — жаловаться на несправедливую судьбу, которая заставила человека родиться в таком роду?
У каждого человека есть его собственный жизненный путь и та цель, которую он должен достигнуть. И у всех есть условия, в которых мы находимся при прохождении этого пути. Это можно представить, как грузик на ноге: у вас есть какое-то задание, которое вы выполняете, но при этом вы не абсолютно свободны, у вас есть какая-то сложность. Но ведь даже в спорте эти грузики вешаются не просто так. Это делается для того, чтобы результат был лучше; чтобы прокачать какие-то определённые мышцы, например.
Примерно то же самое происходит и в судьбе. Первая ре- акция на какую-то сложность — это, конечно, раздражение. Ведь это несправедливо! Почему именно на меня свалилась эта беда — рождение в роду, где много проблем? В роду, в котором по наследству передаётся тяжёлое генетическое заболевание, или в котором каждый второй — алкоголик, или в котором мучили и убивали своих же собственных близ- ких? Неужели у меня нет никакой личной миссии на Земле, кроме как разбираться с проблемами своих предков — проблемами, которые чаще всего они создали себе сами?
И только человек, духовный уровень которого уже достаточно высок, чтобы понимать неслучайность всего происходящего, видит, что те сложные условия, в кото- рых он оказался, — это не досадная случайность, а усло- вия, необходимые для него лично, для его роста и для творения его собственной судьбы.
Вселенная не ошибается, она даёт нам именно те усло- вия, которые нам нужны. У каждого бывает время, когда Вселенная проверяет, насколько хорошо человек усвоил жизненные уроки. Это испытания, которые человек должен преодолеть, чтобы выйти на новый уровень или подтвер- дить, что он находится на своём уровне по праву. И одним из таких испытаний может стать работа с родовой кармой. Может быть, в одном из предыдущих воплощений именно вы создали тот кармический узел, который привёл к сложно- стям в роду, поэтому сейчас ваша задача — искупить свою ошибку, исправив или пострадав за неё. Сложно, почти не- возможно выйти из негативных родовых программ просто по собственному желанию, их можно только исцелить. И в каждом роду всегда был кто-то, кто делал что-то первым.
Может быть, именно вы станете «первым сильным» в вашем роду — тем человеком, который изменит к лучшему жизнь всего рода?
КУЛЬТ ПРЕДКОВ
Культ предков лежит в основе всех ду- ховных учений и религий. Его можно
б ыло б ы назвать «домашней религией» (или «семейной религией»), потому что это почитание мёртвых предков конкретной семьи. Духи предков — это те обитатели иного мира, которые изначально добро- желательно относятся к человеку и готовы покровительствовать ему. Они, как самые главные хранители семьи, способны давать своим потомкам помощь и защиту со всей
силой, свойственной духам. Главное — уметь принять эту помощь; и именно этому человек учится, исполняя ритуалы почитания предков, — правильному поведению и отношению к своему роду.
Культ почитания предков — это целое мировоззрение, в котором человек — часть гармоничной системы мира, часть природы. Знание этого может уберечь нас от многих ошибок и дать нам много ценного.
Ведь огромную важность предков можно понять, исхо- дя только из знания биологии. Наши предки присутствуют (можно сказать — воскресают) в нас в виде генов. Мы сде- ланы из их мяса и их крови, всё пережитое ими — действия, ощущения, мысли — передаётся нам, а потом — нашим детям. И мы должны отдать дань уважения предкам хотя бы за то, что они выжили и подарили нам жизнь: ведь если бы их не было, не было бы и нас.
Человек — это не только биологическое существо. Люди полагаются не на одни инстинкты, для нас огромное значение имеет культура, которая и является основной системой, благодаря ей мы передаём наш опыт потомкам. Это существует как на уровне общечеловеческой культуры, так и на уровне самого человека и его близ- ких. И культура почитания предков — это то, что связыва- ет всех людей. Ведь какую бы веру вы ни исповедовали, вы — чей-то потомок и, если повезёт, — чей-то предок.
Каким образом умершие предки могут помогать своим живым потомкам? В данный момент научного объяснения для принципа работы культа предков ет.
Мы можем пользоваться этим только как практическим инструментом, получая результаты, но не понимая, как это происходит, создаётся ли эта информационная и энерге- тическая связь поколений с помощью генетического кода или какого-то другого способа, о котором мы ещё не знаем ничего определённого.
То же самое происходит не только в эзотерике, но и в другой науке, изучающей человеческую душу, психику, со- знание и поведение, — в психологии. Например, в систем- но-семейных расстановках — психологическом методе, открытом в конце XX века Бертом Хеллингером. В этом методе история семьи клиента описывается как система, работающая по определённым законам. Сама расстановка происходит в группе, и в роли клиента и членов его семьи выступают посторонние люди, которые ничего не знают о его истории. Однако в процессе расстановок они неожидан- но для себя начинают чувствовать, думать и поступать так же, как замещаемый ими человек. Так клиент получает ин- формацию об истории своего рода, понимает, в чём корень его жизненных проблем, и может повлиять на всё это. Но
каким образом он получил это знание — объяснения нет. В теории системных расстановок есть понятие «знающее поле», но как это поле работает, непонятно.
Нам остаётся только продолжать многовековые традиции. Конечно, у разных народов культ предков имеет какие-то свои особенности. Однако во всех ритуалах, обрядах и традициях прослеживаются универсальные черты. Ведь, как ни крути, это — общечеловеческая вещь.
В Китае культ предков существует и сейчас, являясь ча- стью официальной государственной религии. Там считается, что тот дух предка, который не получил ежегодной жертвы, умирает и не может больше заботиться о своих потомках, поэтому китайцы строго соблюдают обряды поминовения предков. Почтительность к предкам там так велика, что су- ществует даже поверье, что если совершить самоубийство, то можно избавить своих родителей от их болезней.
В современной Японии культ предков также имеет большую популярность, и не только среди людей старшего поколения, но и среди молодёжи. В японской праздничной культуре существует множество религиозных практик и обрядов, направленных на почитание предков.
Мусульмане при молитве вспоминают своих предков до 7-го колена. У татар и башкир культ предков сложился как синтез древних представлений и исламских традиций: души умерших находятся в потустороннем мире, который похож на жизнь на Земле, поэтому умершего нужно снаб- дить всем необходимым (едой, орудиями труда, оружием), а в определённые дни души могут являться живым в виде бабочки или птицы.
В индуизме культ предков играет большую роль, сохранив многие черты традиционной ведийской обрядности, уделяя при этом основное внимание учению о перерождении душ.
У славян культ предков был развит довольно хорошо. Об этом можно судить
хотя бы по тому факту, что в право- славии почитание предков имеет большее значение, чем в других ветвях христианства. Культ предков у древних сла- вян был достаточно разнообразен, к нему можно отнести не только почитание домовых духов, но и поклонение духам природных стихий, и предания о мифических былинных героях. Он является ядром народного мировоззрения, воз- никшего на основе веры в бессмертие души.
Да и в современном обществе у нас осталось много традиций, связанных с родом. В Белоруссии до сих пор сохранились славянские родовые обряды и праздники, свя- занные с почитанием и поминанием предков, «Деды» (или
«Дзяды»*). Многие обычаи и традиции происходят из куль- та предков и рода. Например, белый цвет платья невесты символизирует не столько чистоту (как часто считается), сколько траур: ведь невеста как бы умирает в своей девиче- ской роли и возрождается уже в роли жены в новом роду. А обычай переносить молодую жену через порог связан с тем, что раньше под порогом дома хоронили предков, что- бы они защищали семью от чужих, поэтому и нужно было представить жену предкам в качестве «своей». Вероятно, с почитанием предков связано и слово «чур». Само происхо- ждение и традиционное употребление этого слова не очень
* Эти праздники отмечаются несколько (от трёх до шести) раз в году. Согласно верованиям, в эти дни умершие (деды, души, ро- дители, мёртвые) приходят в свои дома на поминальный ужин. — Примеч. ред.
понятно, исследователи объясняют его по-разному. Фольк- лористы XIX века считали, что «Чур» (или, в старославянской форме, «Щур») — это имя славянского бога домашнего очага, первопредка, охраняющего границы родовых зе- мель. А. Н. Афанасьев выводит происхождение слова «чур» от санскритского корня, обозначающего «жечь»: можно вспомнить, например, русское слово «КУРить» (звуки «ч»« » в славянских наречиях могут меняться, например «ча- дить» и «кадить», «почить» и «покой» и так далее), а также названия материалов, с помощью которых можно разжечь огонь: «ЧУРбан», «ЧУРка». Постепенно слово, изначально связанное с почитанием огня и домашнего очага, симво- лизирующих поддержание жизни рода, стало обозначать присутствие в доме духов предков. В этом случае поговор- ка «Чур меня!» означает просьбу о защите, обращённую к основателю рода. В пользу этой версии говорит дошедшее до наших дней слово «пращур».
По другой версии, слово «чур» связано с фаллической символикой, что тоже не противоречит культу рода.
По третьей версии, «чур» восходит к греческому слову, обозначающему «господь, господин», и значит «Боже, упаси».
В общем случае это слово обозначает какую-то грань, черту, границу, некий запрет, условие. То есть, например, слово «чересчур» означает нарушение какой-то черты. До- вольно часто умерших членов семьи хоронили именно на границах, на обочинах дорог, полей, под порогом дома, что- бы они оберегали своих потомков. Да и сами духи предков являются для людей своеобразной границей между миром живых и миром мёртвых, ведь для обычного человека это самый простой и наиболее безопасный способ прикоснуться к иному миру.
Перевод - болгарский Виктория Райдос
„Култа на предците. Силата на нашата кръв”
«Култа на предците » — е първата и отдавна очаквана книга на победителката от 16 – тия сезон на „Битката на екстрасенсите”, Виктория Райдос. Авторката раз -казва за това, как постъпките на далечните предци продължават да влияят върху на -шата съдба. И отговаря на най – важния въпрос: може ли да бъде променено това, което, в най – буквалния смисъл, ни е предписано
Умението да се учим от грешките си, да се усъвършенстваме, лежи в основата и на биологическата, и на духовната еволюция. Един от най – важните човешки инструменти, които помагат в това, се явява осъзнатото внимание към сюжетите на съдбата. Това е изключително важно по отношение на родовата история: най – близките предци въздействат на човек автоматично и за да бъде променено тяхното влияние, преди всичко трябва да го разберем, докато влиянието на по – далечните предци и помощта, която биха могли да окажат е почти невъзможно да бъдат усе -тени и да бъдат получени без познаването на тяхната съдба и на тях самите.
Обикновено, за да се действа правилно е необходимо да се разбира добре
кой си ти и къде се намираш. Виктория е убедена: в много отношения това разби -ране идва от познаването на своята родова история, на историята на своите предци. Тази сила, която се предава през вековете от едно поколение към следващото, силата, която се намира във вашата физика и психика, се натрупва в определени сюжети, влияещи върху живота ви. Ако се научите да виждате и променяте тези сюжети, то вие ще се научите да изменяте съдбата си.
Тематика: Езотерика / Практическа езотерика
Всички права са защитени. Никаква част от настоящата книга не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма без писменото разрешение на собственика на авторските права.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение ..............................................................
Силата на кръвта ..............................................................
Култа на предците ..............................................................
Духа на рода ..............................................................
Пътят на развитие на духа ..............................................................
Седемте колена ..............................................................
Ритуали ..............................................................
Годишен кръг ..............................................................
Жива кръв ..............................................................
Сакралното измерение ..............................................................
Течението на енергията ..............................................................
Семейната система ..............................................................
Енергийните вампири ..............................................................
Хармонизиране на енергията ..............................................................
Нова кръв ..............................................................
Въплъщението на душата ..............................................................
Развитието на плода ..............................................................
Бременност ..............................................................
Прекъсване на бременността ..............................................................
Раждане ..............................................................
Първите дни ..............................................................
Непорочна кръв ..............................................................
Възпитание ..............................................................
Връзка с другия свят ..............................................................
Предназначение ..............................................................
Игра ..............................................................
Зряла кръв ..............................................................
Сватба ..............................................................
Семейната двойка ..............................................................
Мъртва кръв ..............................................................
Подготовка за смъртта ..............................................................
Смърт ..............................................................
Скръб ..............................................................
Изчезваща кръв ..............................................................
Неупокоен ..............................................................
Дух-защитник ..............................................................
Новороден ..............................................................
Ярка кръв ..............................................................
Пръв в рода ..............................................................
Магическа сила ..............................................................
Човешкият род ..............................................................
Епилог ..............................................................
Списък на използваната литература......................................................
В Ъ В Е Д Е Н И Е
При мен идват призраци.
Това е моята работа – да ги виждам и чувам. Но те идват и при всеки един от вас.
Няма нито един човек, с когото това да не се случва, та нали всички наши
близки, които са си отишли, всъщност са редом с нас. Може би те са тук, със вас, сега, когато четете тези редове.
Моята работа е да ги виждам и чувам и в качеството си тяхно доверено лице,
да предам на хората това, което те искат да бъде предадено. Нали тези призраци са някога живели хора, частици от които вие носите в гените си, вашите предци. И те се нуждаят само от едно нещо, което само живите могат да им дадат – паметта си.
„Могат да дадат” и всъщност са длъжни.
Нали паметта е дълг на уважението, който ние всички трябва отдадем на тези,
които ни доведоха в този живот.
На тези, които са ни предали чертите на характера, талантите, образците на
поведение. Телосложението, цвета на очите, на косата.
Във много отношения – съдбата.
Те са редом с нас, за да ни дадат сила. Да ни научат да се справяме с труднос –
тите, да ни предпазаят от грешки, да ни помогнат да постигнем - и те – това, което искаме.
Какво се случва когато отблъснем помощта им? Когато си мислим, че не е
имало милиони години последователно редуващи се живот и любов на тези хора, довели до нашето появяване на този свят?
Във ситуация, когато потомците не могат да почерпят сила и опит от предиш -ните поколения, те нямат сила да продължат рода. Това може да се случи поради различни причини. Понякога човек се смята за по – успешен, по – разумен и обра -зован от своите „неграмотни” предци. Понякога забравяме за предците си в резултат на революции, братоубийствени войни, катастрофи. Понякога е страшно да имаме „неправилен” роднина и прародител. И забравяме за него.
Това значи да се отречем.
Да се отречем от корените си - това е най – вредното , което може да направи
едно живо същество.
Какво ще стане ако се отречем от половината(четвъртината, осминката или пък
всичко ) на своите гени?
Представете си дърво, което се е „отрекло” от корените си!
Това е обща беда за съвременната цивилизация. Обръщайки се към страната на
материалните блага, удоволствието, веселието, хората загърбиха своята история, което значи самите себе си, пораждайки в душите си една огромна жажда. Жажда за ИСТИННОТО, жаждата за увереност във правилността на сегашния и бъдещ живот – своя и на децата си, който може да се основава само на един здрав фундамент.
Опитваме се да утолим тази жажда с безкрайни развлечения, пътешествия,
екзотични култури, други светове, чужди увлекателни съдби, страсти, моди, „ду -ховност”.
Но нима при храненето във живота може да бъде заменена обикновената, истинската вода?
Когато силата, текла в течение на милиони години от праотеца към потомъка
се оказва непотърсена, тя се натъква на преграда – като бент на реката. Вода има колкото искате – но вие сте в пустиня. Градината, която сте отглеждали без да пес -тите усилия – изсъхва. А ако напора на водата стане много силен и тя скъса бента, то тогава потока ще бъде толкова силен, че вие просто ще се удавите.
Та нали тази измъчваща съвременния човек жажда може да бъде утолена само с майчиното мляко, напътствието на бащата, бабината благословия, дядовия съвет.
От силата, която идва от земята, от корените.
Това знание, което е интуитивно разбираемо за всички живи същества и което „разумният човек” рискува да игнорира.
Да познава своята родова система, как може да черпи сила от своя род и как да се държи правилно, така че връзката с рода да не се прекъсва, а да укрепва с вре -мето, ще бъде полезно за всеки човек
Родът може да даде не само здраво семейство и хубави деца, но и кариера, со -циално положение, пари, успешна лична реализация.
И наопъки – родът може да отнеме, разруши, да застави да се повторят греш -ките на предците или да се платят дълговете им. Понякога е трудно да се предпазиш от това, към което те тласка кръвта на предците ти – особено когато не осъзнаваш какво се случва.
Често необяснимите от гледна точка на здравия смисъл постъпки, които извър -шва човек , се обясняват именно със задачите, които той трябва да реши като пото -мък и ако той не разбира условията на тази задача, то за да се реши тя, се оказва много по – сложно и дори невъзможно. И ако не се измени негативната информа -ция, записана в родовата програма, то тя ще влияе на всички следващи поколения. Съществува нещо, което е просто „предписано от съдбата”. Но във всеки род винаги е имало някой пръв.
Родът, като всичко живо на Земята, за да остане жив, трябва да се променя. И
тези изменения трябва да се извършват в името на доброто за членовете на рода. При какви условия се намира човек - това много зависи от постъпките на неговите предци. Но как ще постъпите вие, какъв избор в живота ще направите, в коя посока ще промените рода си – това зависи само от вас.
При всеки политически строй, при всяка икономическа ситуация, във всяка културна среда неизменната истина е тази, че вие сте нечий потомък. И че сте нечий прародител.
Задайте си въпроса, какъв прародител ще станете за своите потомци? Ще бъ -дете ли този, когото ще се постараят да забравят и когото ще считат за причината за всички беди, случващи се в семейството или ще бъдете този, на когото ще благода -рят, с когото ще се гордеят и чието дело ще продължават. На кого ще поискат да приличат внуците, правнуците? При какви условия ще се окажат тези, които идват след вас?
Но за да се измени течението на съдбата са необходими много сили. И много разбиране.
Самия живот на човека, съдбата му – отношението с другите хора, работата, благоденствието, здравето – са неразривно свързани с това неуловимо – човешко, което наричаме „психология”. А от своя страна психологията е неразривно свър -зана със семейството(тоест със възпитанието) и въобще със цялата родова система
(тоест със гените).
Ненапразно много психологически течения, възникнали през 20 – ти век (например психоанализата, системно – семейните замени, психогенеалогията ) се базират именно на връзките на отделния човек със семейството му, с предците му, а много от съвременните психологически техники се доближават плътно до шаманските практики. При цялата вяра във научните изследвания и доказателства съвременният човек не може да отхвърли изцяло традициите, шлифовани във ве -ковете, за да не се подложи живота му и този на децата му на деформиране, дис -хармонизиране.
В тази книга ще има много препратки към народните обичаи, към различните традиционни култури. Това е не само дълг на уважение към културата на нашите предци, но и ефективен инструмент. Склонна съм да се доверявам на опита, който вече е на много хиляди години. Човекът по традиция се намира в хармония със Вселената, със природата, със своята същност, умее е да почерпва сила от външния и вътрешния свят.
Хората, запазили връзката си с природата( в това число и със своята природа) запазват връзката си и със СИЛАТА. Традиционно всеки човек редовно се е докос -вал до сакралното, обръщал се е към духовете на своите предци, извършвал е обря -ди, влияещи върху реалността.
Да се разбира механизма на влияние на родовата система е важно за всеки и е особено важно за тези, които имат определени магически способности или амбиции.
В шаманските традиции първото, което трябва да се направи това е да се установят отношенията с духа на прародителя, защото той трябва да стане водач в целия смят на дуповете. А и самото изучаване, по какъв начин циркулира енергията и как рабо -тят силите на живота и смъртта е желателно да се започне от там, какво можете да наблюдавате отблизо и внимателно, тоест да се започне от собствената родова система. Това е особено важно в съвременната ситуация, когато предаването на магическите традиции е било прекъснато в много от случаите и наоколо царува смесване на различни традиции, често противоречащи си. В такъв случай, голямата лична сила,съединена с невежестото може да доведе до сериозни грешки, носещи вреда не само за самия човек, и за неговите близки и за потомците.
Казвам се Виктория Райдос и аз съм жрица на Култа на предците.
Не е по моите сили да предам на всеки един човек, живеещ на Земята, това, което искат да му предадат духовете.
Но мога да предам на всички хора това, което нашите предци искат да пре -дадат на всички нас. С помощта на тази книга. За да напомня на хората за това, което често забравят – че човек има достатъчно сили за решаването на всякакви, дори много страшни и, възможно струващи ни се, неразрешими проблеми.Просто трябва да се знае как да бъдат намерени тези сили, откъде да ги почерпим.
Истински сили можем да черпим от самите себе си. Ценете тази чудесна сила, която вече имате.
Вашата сила е във вашата кръв.
Кръвта, която сте получили от предците си.
С И Л А Т А Н А К Р Ъ В Т А
В тази глава ще ви разкажа какво представлява Култа към предците, защо ни е нужен и как да го спазваме.
Как са изпълнявали в миналото ритуалите на възпомненанията и как трябва да ги изпълняваме сега.
Това е най – голямата, най – сложната и най – важната глава.
Всички искаме да изживеем живота си смислено и щастливо.Да построим дом, да засадим дърво, да отгледаме син. Да станем уважани хора. Да реализираме своите способности и таланти. Да постигнем това, за което мечтаем. И всеки от нас има достатъчно енергия за да постигне всичко и да живее живот, какъвто искаме.
Ако човек чувства, че не му достига енергия, това обикновено означава, че човек просто не умее да я използва. Най – много енергия можем да получим от рода си. Ако в рода е имало много хора, живяли разумно и щастливо и в него няма лоша наследственост – такъв род може да се счита особено почитан, тъй като той дава на потомците цялата тази сила, която се е натрупала в него през вековете. Ако сте имали късмета да се родите в такъв род, то се отнесете разумно към този подарък. Помнете, че вие владеете голяма сила, която трябва да продължите и умножите.
Но ако родът е слаб(това се слуучва, когато в рода има самоубийци, неродени деца, прогонени членове на семейството, проклатие) и той не дава сили на човек, а даже като че ли отнема? Често в подобни случаи човекът като че ли не може да изживява собствената си съдба и до безкрай се занимава с родовите задачи.
Често се случва родовите проблеми да доведат да неизвестно как появили се усложнения, които човек не е в състояние да реши: липса на радост от живота, суицидални мисли, физически или психически заболявания, сложност при съз -даването на свое собствено семейство(безответна любов, проблеми със съпруга, с децата, безплодие). И ако човек като че ли всичко извършва правилно, а въпреки това животът му не се нарежда, то това е признак, че проблемите вървят вътре в самия род.
И какво да се прави – да се оплакваме от неправедливата съдба, която ни е заставила да се родим в такъв род?
Всеки човек има свой собствен жизнен път и цел, която трябва да достигне. И при всеки има условия, при които всички се намираме през целия жизнен път. Това можем да го изобразим като товар на крака : имате поставена задача, която изпълнявате и но при това не сте абсолютно свободни, имате някаква сложност. Но дори и в спорта товари не се слагат просто така. Това се прави за да се постигне по – добър резултат, например за да се натоварят определени мускули.
Нещо подобно се случва и в съдбата. Първата реакция на някакво усложнение е естествено раздразнението. Та това е несправедливо! Защо точно мърху мен се стовари тази беда – да се родиш в род, където има множество проблеми? В род където се среща тежко генетично заболяване или всеки втори е алкохолик или са измъчвали и убивали свои близки? Нима аз нямам лична мисия на Земята вместо да се занимавам с проблемите на предците си – проблеми, които те са си създали сами?
И само човек, чието ниво на духовност е вече достатъчно високо, за да разби -ра, че произтичащото е неслучайно, да вижда, че сложните условия, при които се е оказал, не са досадна случайност, а са условия необходими лично на него, за неговото израстване и създаването на собствената му съдба.
Вселената не греши, тя ни предоставя именно тези условия, които са ни необходими. При всеки има период, когато Вселената проверява, до колко сме усвоили житейските уроци. Това са изпитания, които човек е длъжен даа преодолее за да премине на ново ниво или да докаже, че с право се намира на своето ниво. И едно от тези изпитания може да стане работата с родовата карма. Може би при едно от предишните превъплъщения именно вие сте създали този кармичен възел, който е довел до сложности в рода ви и затова сега вашата задача ще бъде да изкупите грешката си, като я коригирате или пострадате за нея. Да се излезе от негативните родови програми по собствено желание е сложно, почти невъзможно, те могат да бъдат само лекувани. Във всеки един род винаги е имало някой, който е бил първият направил нещо.
И може би именно вие ще станете „първият силен” във вашия род, човекът който ще промени към по – добро живота на целия род?
К У Л Т А К Ъ М П Р Е Д Ц И Т Е
Култа към предците лежи в основата на всички духовни учения и религии. Можем дори да го наречем „домашна религия”(или „семейна религия), защото това е отдаване почит към паметта на починалите предци от конкретното семейство. Духовете на предците са тези обитатели на друг свят, които първоначално се отнасят доброжелателно към човек и са готови да го покровителстват. Те, като най – важните защитници на семейството са способни да отдават на своите потомци помощ и защита с цялата сила, която е присъща на духовете. Най – важното е да съумеете да приемете тази помощ и човек се учи именно на това, изпълнявайки ритуалите по отдаване на почит към предците, на правилното провеждане и отношение към рода си.
Култа на почитане на предците е един цял мироглед, в който човекът е част от хармоничнта система на света, част от природата.
Та нали огромната важност на предците ни, можем да разберем изхождайки само от познанията в биологията. Нашите предци присъстват(може да се каже - възръсват) в нас под формата на гените. Ние сме направени от тяхното месо и кръв и всичко което са преживели - действия, усещания, мисли - се предава на нас, а след това на наште потомци. И ние сме длъжни да отдадем почитта си към предците дори само за това, че те са оживяли и са подарили живот на нас: нали ако тях не ги е имало, нямаше да ни има и нас.
Човекът не е само биологично същество. Хората не разчитат само на инстик -тите си, за нас огромно значение има културата, която се явява наша основна система, защото благодарение на нея ние предаваме нашия опит на потомците си. Тя съществува както на нивото на общочовешката култура, така и на нивото на самия човек и семейството му. И културата, отнасяща се до почитта към предците, е това, което свързва всички хора. Каквато и вяра да изповядвате, вие сте нечи потомък и ако ви провърви – ще бъдете прародител за някого.
По какъв начин починалите предци могат да помагат на своите живи потомци? Към момента няма научно обяснение за принципа на работа на култа към предците.
Можем да го ползваме камо като практичен инструмент, получавайки резул -тати, без да разбираме как става това, създава ли се информационна и енергийна връзка между поколенията с помощта на генетичен код или по някакъв друг начин, за когото все още не знаем нищо определено.
Същото се случва не само при езотериката, но и при другата наука, изучаващ
човешката душа, психиката, съзнанието и поведението - психологията. Например, при системно – семейните замени, един психологичен метод открит пред 20 – ти век от Бърт Хеллингер. При този метод историята на семейството на клиента се описва като система, работеща по определени закони. Самата замяна се извършва в група,
като ролите на клиента и членовете на неговото семейство се изпълняват от абсолютно странични хора, които не знаят нищо за неговата история. Но по време на самия процес на замяната те неочаквано за себе си започват да чувстват, мислят и постъпват също като замествания от тях човек. По такъв начин клиентът получава информация за историята на своя род, разбира какъв е източника на неговите жиз -нени проблеми и може да повлияе върху всичко това. Но по какъв начин е получил това познание – вяма обяснение. В теорията на системното заместване има термин, наречен „знаещо поле”, но как работи това поле, не е ясно.
На нас ни остава само да продължим многовековните традиции.
Естествено, при различните народи култа към предците си има свои особе -ности. Но при всички ритуали, обряди и традиции могат да бъдат проследени универсални черти. Както и да го разглеждаме – това е общочовешко.
В Китай и досега същестува култ към предците, който се явява се част от официалната държавна религия. Счита се, че този дух на прародител, който не е получил редовното годишно жертвоприношение, умира и не може повече да се грижи за своите потомци и затова китайците строго спазват обрядите за възпоминание на предците си. Почтителността към предците е толкова голяма, че даже съществува поверие, че ако дори извършите самоубийство, по този начин ще излекувате родителите си от техните болести.
В съвременна Япония култа към предците също така има много голяма попу –лярност, не само всред възрастното поколение, но и всред младежта. В японската празнична култура съществуват много религиозни практики и обряди, насочени към почитта към предците.
Мюсюлманите в своите молитви споменават предците си до седмо коляно. При татарите и башкирците култа към предците се е сформирал като синтез от древни представи и ислямски традиции: душите на умрелите се намират в отвъден свят, който прилича на живота върху Земята, затова умрелият трябва да бъде осигурен със всичко необходимо(храна, оръдия на труда, оръжие), а в определени дни душите могат да появяват пред живите като пеперуда или птица.
При индуизма култа към предците играе важна роля, съхранявайки много от чертите на традиционната обрядност на ведите, като при това се отделя основно внимание на учението за прераждането на душите.
При славяните култа към предците е бил развит много добре. За това можем да съдим по факта, че при православието почитането на предците има много по – голямо значение, отколкото при другите разклонения на християнството. При древ -ните славяни култа към предците е бил много разнообразен, към него могат да бъдат отнесени не само почитането на домашните духове, но и почитта към духовете на природните стихии и преданията за митичните епични герои. Той се явява ядрото на народния мироглед, възникнал на основа вярат в безсмъртието на душата.
Дори и в съвременното общество са останали много традиции, свързани с рода. В Белорусия и до сега са се съхранили славянските родови обряди и празници, свързани с почитането и поменуването на предците – „деды” или („дзяды”*). Много обичаи и традиции произхождат от култа към предците и рода. Например, белият цвят на сватбената рокля на младоженката символизира не толкова чистотата(както често се счита), а по – скоро траур: младоженката като че ли умира в своята моминска роля и се възражда вече в ролята на жена в новия род. А обичая да се пренася младата съпруга през прага е свързан с това, че преди предците са били погребвани под прага, за да защитават своето семейство от чуждите и е необходимо да се представи съпругата на предците, като „своя”. Вероятно с почитането на предците и е свързана руската дума „чур”. Произхода и традиционната употреба на тази дума не са съвсем ясни, изследователите дават различни обяснения. Фолкло-
*Тези празници се отбелязват няколко пъти(от 3 до 6) в годината.Съгласно поверията, през тези дни починалите(дядовци, души, родители, мъртви) идват в къщите се на вечеря за помен.
ристите отт 19 – ти век са считали, че „чур” или (в старославянска форма „щур”) е името на славянския бог на домашното огнище, първият прародител, който пази границите на родовите земи. А.Н. Афанасиев дава произхода на думата „чур” от санскритски корен, който има смисъл на „паля, разпалвам”: да си спомним руската дума „КУРить” (димя, пуша)(звуците „Ч” и „К” в славянските наречия могат да се менят), както и имената на материалите, с чиято помощ можем да разпалим огън:”ЧУРбан (пън)”, „ЧУРка (цепеница)”. Постепенно думата, първоначално свър -зана с почитането на огъня и домашното огнище, символизиращи поддържането на живота в рода, е започнало да означава присъствието на духовете на предците в дома. При този случай поговорката „Чур меня!” има смисъл на молба за защита, отправена към основателя на рода. В потвърждение на тази версия говори и дошла -та до наши дни дума „пращур”(праотец).
Според друга версия, думата „чур” е свързана със фалическата символика, което също не противоречи на култа към рода.
Според трета версия, думата „чур” се свързва с гръцка дума, която обозначава „Господ, господин” и има смисъл на „Упази, Боже!”.
В общия смисъл с тази дума се обозначава някаква граница, черта, ограни -чение, някаква забрана, условие. Така например думата „чересчур” има смисъла на нарушаването на някаква граница. Много често починалите членове на семейството са били погребвани точно на границите, до банкетите на пътищата, границите на нивите, под прага на дома, за да пазят своите потомци.А самите духове на предците се явяват за хората своеобразна граница между света на живите и света на мъртвите, за обикновения човек това е най – простия и безопасен начин да се докоснат до другия свят.
More
Less
Образование в области перевода
Graduate diploma - Language school
Стаж
Переводческий стаж, лет: 35. Дата регистрации на ProZ.com: Apr 2018.
Компетенция